The Good The Bad: красив скок от бъдещето в ретро басейна на рокендрола

Добре дошли обратно в 60-те или както самите те се определят: The New School Surf and Flamenco!

The Good The Bad не са нито добри, нито лоши, камо ли грозни. Това са трима desperados от Дания, които са влюбени във всичко най-добро, което 60-те години на миналия век предлагат. Като започнете от препратки към класическата Wild West тематика на Ennio Morricone, Bill Conti, Phil Spector, John Barry, Lalo Schifrin, минете през утвърдените рифове на The Kinks, The Who, Jimi Hendrix и завършите с използването на фламенко ладове… The Good The Bad ни предлагат отворен урок по история от позицията на бъдещето, където правилата съществуват, за да бъдат нарушавани. Резултатите от тази ретро любовна афера не закъсняха и TGTB се превърнаха в една от най-желаните банди на световната сцена. Лятото на 2011 беше ознаменувано със съвместно турне с Black Rebel Motorcycle Club в Европа, както и поява на няколко фестивала и концерти в Германия и Англия (понякога два в един ден). В момента триото е обратно у дома, в Копенхаген, в техния противоатомен бункер – своеобразен команден център, използван за репетиции, записи и видео продукция.

За четиригодишната си история TGTB имат издадени два албума, които са кръстени „From 001 to 017” и респективно „From 018 to 033”(издаден официално преди 3 седмици).

Слагането на нула пред номера на парчетата ни навежда на мисълта за умишлено отброяване или поне догадката, че бандата има намерение да достигне полето на трицифрените суми (примерно парче/опус №724). Простата математическа сметка разкрива, че при продукция от 20 композиции на година числото 100 ще бъде достигнато след 3 години, през 2014-та (засега сме на №033); а №999 ще бъде факт след 48 години, през 2059 година. Дали The Good The Bad ще останат безсмъртни или ще продължат традицията чрез децата си е въпрос на технологии. Ние просто искаме броят на парчетата да расте!

Някои от номерата имат текстово подзаглавие, но това е само във видео отношение – за допълване на ефекта и захранване на въображението при мокрите ни фантазии. Както е при №030 и видеото „A Girl Called 030”. Не става ясно дали това е момичето на №030, кой и какво е номер 030; или това е 30-тото момиче от нечий списък? Мисля, че никой няма да има нужда от отговор на тези въпроси, след като си пусне видеото, което е гледано по терлици от… 2 500 000 фактически адреса.

TGTB звучат като от 60-те, но всъщност доста различно. Това е концепция от бъдещето, която е доста логична – имайки предвид, че говорим за живо рокендрол трио. Махате напомпания звук на revival-а от края на 90-те, слагате еднакви, относително слаби усилватели (по 100W), заменяте баса със баритон китара, разполагате барабаните най-отпред и се съсредоточавате върху радостта от свиренето – заедно! Звучи лесно, нали. Само трябва да пуснете духа от бутилката. TGTB го правят с абсолютна лекота и в краен вариант се получава ефирен, но пробивен в средните честоти микс. И в двата албума присъства доза акустични китари – предимно върху и заедно с барабанчето, отчитайки удара. Барабаните от своя страна са в минимален и изчистен сет като в повечето случаи се изразяват чрез бас, snare и малък размер ride – липсват томове, чинели и дори hi-hats! Решението бас партиите да минат през баритон китара от една страна не краде от groove-a на водещата китара, а от друга дава възможност за по-пълноценен диалог в рифовете – така се получава една цялостна струнна картина, която е по-малко егоистична и естествено преливаща. Водещата китара си е направо чисто отвяване с простота на звука си – много reverb, малко delay и естествен drive… „Електрониката” в записите е сведена до пестеливото и разумно използване на аналогов орган и mellotron – първият аналогов полифоничен семплер от 60-те, изграден на лентов принцип: всяко натискане на клавиш стартира изсвирването на предварително записана лента, чиято дължина е 8 секунди време. TGTB го използват за фина оркестрация на духова секция и като подложка за и под вокалите.

Във вокално отношение можете да откриете само бек вокали – женски, произнасящи предимно нечленоразделно скимтене в ситуация на сексуален екстаз. Едно чудесно и задължително допълнение към откровеното и компактно чукане в кратките, но наситени композиции на бандата. Във второто издание, номерирано „018-033”, присъства и хоров женски ансамбъл в стил „конникът без глава” и/или Тарантино слуша Peter Thomas (б.р. немски композитор на филмова музика) на почивка в Андалусия (примерно № 022, № 025 или № 028). По принцип TGTB са имали идея да присъства водещ вокал, но бързо са се отказали от нея, защото (по техни думи) : „Не можем да намерим подходящ вокал, който да стои подобаващо в микса, но зад звука от барабаните!” И за добро! Композициите се превръщат в 100% музикално пътуване в екстаз с влак-стрела. Кратко, точно, ясно, но с всичко важно от последните 50 години – синтезирано с интелект и сервирано с дозата свобода на трио.

Албумите се слушат лесно и неусетно. Нищо случайно да ги превъртите 3-4 пъти и да усетите, че се забавлявате – без някой да ви е поръчал да го правите. Парти – задължително! Още повече, ако сте от щастливците да присъстват на концерт на The Good The Bad. На моменти можете да си помислите, че това е по-яко (или поне толкова яко) от/колкото Experience-a на Hendrix и то главно заради факта, че TGTB са израснали в тесен социум, познават се добре и споделят еднакви възгледи по житейски и „други” важни въпроси. Нещо, коренно различно от това да си намерите барабанист и басист от обява във вестника (както са 90% от бандите). Не че Noel Redding не е разбирал какво се случва, но си е искал неговия процент в афтър-партито от ъгъла на наемник – нещо, което се вижда и в концертните изпълнения и накрая е довело до обичайното мерене на пишки. По-любопитните могат да утолят жаждата си за фактология относно този период в забавния филм-документ Plaster Caster (справка в IMDB) и дори да си поръчат (при късмет) оригинална гипсова отливка на еректирал пенис от любима рок звезда… В случая с The Good The Bad: разбира се, че става дума за висока концентрация на либидо – за какво друго да свирите рокендрол иначе!

The Good The Bad са Adam Olsson (китара и бивш член на групите Baby Woodrose и The Setting Son), Johan Lei Gellett (барабани и бивш член на Baby Woodrose, Kira и Kindred Spirits) и Manoj Ramdas (баритон китара и бивш член на The Raveonettes и SPEkTR). Както казват някои – няма нищо случайно на белия свят. Освен че имат богат опит зад себе си и знаят какво правят, TGTB имат и допълнителни интереси и постижения. Manoj Ramdas е композитор на класическа музика, а произведенията му се изпълняват от Варшавската филхармония. Adam Olsson пък е известен с любовта си към киното и е режисьор на видео клипове. Негово дело са и част от клиповете на TGTB: „001” и „019”. Наскоро бандата участва и в soundtrack към британския филм Pimp, както и в анимационния Jensen & Jensen. Буквално до дни се очаква да излезе и видеото към „023”, режисирано от Jeppe Kolstrup, автор на придобилото популярност „A Girl Called 030”.