Без да влизаме в ненужни модели на конспирация – в голяма част за това са виновни двамата бели евреи Mike Stoller и Jerry Leiber. Mike пише музиката, а Jerry – лириката. Списъкът с парчета е дълъг, някои от тях са: Hound Dog, Jailhouse Rock, Kansas City, Love Potion #9, Poison Ivy, Smokey Joe’s Café, Yakety Yak, On Broadway, Young Blood, Fools Fall in Love, There Goes My Baby, I’m a Woman, Is That All There Is?…
Дали е въпрос на интелект, точното време, точните хора или още куп неща – е маловажно. Важното е, че едно бяло момче (Mike Stoller) е било влюбено в boogie-woogie-то и е отишло на уроци по пиано при черния майстор на джаза и блуса - James P. Johnson в далечната 1943-та година.
През 1950 година Mike и Jerry се срещат в Лос Анджелис и започват да пишат парчета за черната аудитория, изпълнени от черни музиканти. После всичко се обръща, когато белите радиостанции “разбират” колко е гот черната музика и просто сменят артистите с бели такива, а парчетата остават същите. И хоп – имате Елвис Пресли…
Вижте първата версия на Hound Dog, изпълнено от Big Mama Thornton (на китара е младият Buddy Guy):
…Енио Мориконе по Улиците на Сан Франциско или… синематичен гангстерски фънк-джаз и съвременен прочит на филмовата музика от 60-те и 70-те.
Филмовата музика – и то не само като саундтрак към кино лента, а като цялостно пресъздаване на натрупана емоция чрез живи изпълнения – търпи възход. Ставаме свидетели на нови музикални формации, които не се притесняват да се впуснат в едно доста отговорно, но в същото време освободено звуково пътешествие и в пресъздаване на кино фрагменти и картини – превърнали се по своему в класики. Такива препратки откриваме и в The Good The Bad, и в новия албум на Dr. John, както и в “музикалните мафиоти” Calibro 35 – италиански инструментален квартет, който пресъздава по неповторим начин и с оригинални композиции атмосферата на класическите детективски и гангстерски филми от 60-те и 70-те години на миналия век. Добрата новина този път е, че няма да останем само с този блог пост, а ще видим групата на живо! Към момента Calibro 35 представят пред публика последния си албум чрез голямо европейско турне и за щастие България е една от спирките в него. Подробности ще намерите в края на поста, а сега…
Историята около Calibro 35 започва с продуцента Tommaso Colliva (Muse, Franz Ferdinand…), който отделя време и се посвещава на отдавнашната си любов – филмовата музика от 60-те и 70-те години на миналия век. Той прекарва многобройни часове в търсене и откриване на оригинални плочи, записи и аналогови семпли от италианското кино от този период – някои от които са използвани във филмите на Тарантино. Преслушването на лични колекции, ровенето из прашни кашони в архивите на студия и радиа довежда до идеята за възраждане и реплика към този вид музика – позната не само на меломаните, но и на любителите на киното.
В избора си за колектив към това пътешествие Tommaso Colliva решава да се довери на опита и професионализма на най-добрите музиканти, които познава от работата си като световноизвестен и утвърден продуцент, а именно сънародниците Massimo Martellotta (китаристът на Stewart Copeland от The Police), Luca “Nano” Cavina, Fabio Rondanini и Enrico Gabrielli (кийбордистът на Mike Patton). Компактният формат на квартет от италианци, водени идейно от Colliva и оставени да импровизират, е обречен на успех.
Групата се събира за студийна сесия в Милано през 2008-ма година. Първоначалната идея е да се трансформира любовта и положителната емоция от филмовите класики в звуково пресъздаване на един спомен, но с чувство за хумор и от дистанцията на времето. Само след два дена записи в миланското студио OmniaBCalibro 35 са готови с дебютния си едноименен албум – изцяло нов поглед към класическите филмови теми, но и по-необикновен начин близо до оригиналите. Вдъхновени от резултата, Calibro 35 не спират дотук и добавят няколко авторски композиции към списъка с парчета. И тук целта продължава да е същата – тази странна смес между джаз, фънк, рок, класика и импровизация, която прави италианската филмова музика популярна и обичана в цял свят.
Едноименният първи албум на Calibro 35 (познат и с подзаглавието Gangster Story) излиза през лейбъла Cindelic Records и включва класики като “Indagine su Un Cittadino al di sopra di Ogni Sospetto” на Енио Мориконе, “Italia a Mano Armata” (Micalizzi) и “La polizia Sta a Guardare” (Cipriani) – като последните две са използвани и от Куентин Тарантино. Наред с “Milano Kaliber 9” (Luis Bacalov) и експерименталното “Giornata Nera per l’Ariete” (Morricone) в албума влиза и изгубеният шедьовър на Armando Trovajoli “La Mala Ordina”, който Calibro 35 успяват да възстановят, спазвайки оригиналната структура на композицията. Отзивите не закъсняват и работата на групата е увенчана с възторжени ревюта от италианската и световна преса, водещите световни радиостанции, начело с BBC, ги въртят постоянно. Следва голямо европейско турне, което през 2009-та година прескача океана и продължава в САЩ с концерти в Ню Йорк и на западния бряг, в Henry Fonda Theater. През ноември Calibro 35 са удостоени с наградата PIMI в категорията за „Най-добро Турне”.
Американските фенове на Calibro 35 се оказват нетърпеливи и биват наградени с по-ранна официална премиера на втория албум на групата “Ritornano Quelli Di… Calibro 35”, който излиза в останалата част на света през 2010 година. Тук, освен осемте авторски композиции, както и реплики към Ennio Morricone, Gianni Ferrio, Ritz Ortonali и Piero Umiliani, ставаме свидетели на оригинален подход към визията и обложката на албума. Известният художник Giuliano Nistri, познат в света на киното с постерите си от 60-те и 70-те години на миналия век (“La Notte”…), се включва с авторски рисунки към острия като бръснач втори студиен проект на бандата.
По-късно през лятото групата стартира поредното си турне и първият им концерт е като подгряваща банда на Muse на стадион “Сан Сиро” в Милано. Следва участие и в Nova Rock Festival в Австрия, а през септември групата печели наградата “KeepOn Live” в Италия като ”Най-добра група за 2010″. През 2011 година Calibro 35 продължават международните си участия с концерти в един от най-актуалните фестивали в щатите – SXSW в Остин, Тексас.
Не може да правиш и пресъздаваш толкова добре филмова музика и голямото кино да не те забележи. Calibro 35 се нареждат до имена като The Meters и Aerosmith в саундтрака към RED, известен в България като Б.С.П. (Бесни Страшни Пенсии) и с участието на Брус Уилис, Морган Фрийман и Джон Малкович. Композицията е “Calling All Unites to Broccolino” (написана от китариста Massimio Martellotta) и излиза официално през Nublu Records. Италианците са поканени да направят и целия саундтрак към филма “Said”, техни композиции се използват в “Ангели на злото”, режисиран от Микеле Плачидо, в “La Banda Del Brasiliano” на John Snellinberg, както и в сериала „Дневниците на вампира”.
В началото на 2012 година Calibro 35 издават третия си студиен албум „Ogni riferimento a persone esistenti o a fatti realmente accaduti è puramente casuale”(„Всяка връзка с реално съществуващи лица и събития е напълно случайна”). Албумът е записан изцяло в Бруклин, Ню Йорк и съдържа 10 нови авторски композиции и две неиздавани преди това бижута. Този трети студиен проект продължава и доразвива идеите на квартета – Fuzz китари, изкривен орган, пулсиращ бас, които водят до хипнотични дълбини, пълни с фънки атмосфера.
Интервю с Tommaso Colliva за The Wall Street Journal от Megan Angelo (18 октомври 2010):
Ето една загадка: Каква музика можете да слушате в продължение на безкрайни часове , без дори да разберете, че го правите? Отговорът: саундтраци! Но не всеки ги приема за даденост. Tommaso Colliva, който продуцира за Franz Ferdinand и Muse, колекционира филмова музика и е влюбен в италианските саундтраци на плочи още от ранна възраст, когато е бил дете. Сегатой е човекът зад Calibro 35 – група, чиито инструментални композиции са вдъхновени от филмите в средата на миналия век. Calibro 35 са в Ню Йорк тази седмица за два концерта, с композиция за новия филм “Red” и интервю за The Wall Street Journal относно как филмовата музика може да излезе от екрана и да достигне до хората по съвсем нов начин. The Wall Street Journal:Група, която свири филмова музика на сцена – това сега е своеобразна ниша. Как започна всичко? Colliva: Ние винаги сме имали такава музика в Италия, но вече рядко някой я свири. И част от причините е, че тази музика не е предназначена да се изпълнява на живо. Първоначалната идея зад саундтрака е, че той се записва в студио и служи само за целите на филма. И това е всичко. Но аз винаги съм бил фен на тази музика и исках да я съживя. Така един ден просто се обадих на най-добрите музиканти, които познавам, и ги попитах дали искат да дойдат в студиото и да се забавляват на тази тематика. Първоначално си мислихме, че това ще е еднократно… WSJ:Но сега Вие всъщност сте на турнета по целия свят – след възторжения отговор от страна на публиката към албума, който се ражда от тази първа сесия. Colliva: Ние никога не сме очаквали това да се случи в такива размери, но да – това е факт. Голямата изненада за нас беше да видим многобройна публика, идваща на наши концерти, които са изцяло инструментални и доста дълги. WSJ:Как успявате да задържате живи интереса и емоцията на публиката при концертните Ви изпълнения? Colliva: Стараем се да поддържаме баланс между по-драматичните теми (когато виждаме, че публиката е готова да се отпусне) и по-оптимистичните фънки и танцувални неща – когато публиката е готова да лудее. Не знаем защо точно, но това работи перфектно. Моята любима спирка от турнето беше в Рим, където продадохме концерта предварително. Имаше 1000 души, а ние нямаме 1000 лични приятели там. В този момент си помислих: “Добре, това е истинско.” WSJ:Вашата музика звучи много добре и на запис – може да я слушаш у дома или на iPod. Нещо като саундтрак към ежедневието ни. Colliva: Да, чуваме подобни реплики доста често. Най-срещаният коментар, който получаваме, е: “Вашата музика е най-добрият саундтрак към колата ми”. Мисля, че в това изказване има логика. Надявам се все пак, че хората шофират внимателно и никой не се опитва да подражава на Стив Маккуин в Bullitt! (б.пр. прословутото преследване с коли от едноименния филм през 1968 г.) WSJ:Calibro 35 имат включена композиция към саундтрака на “Red”. Трябва да е било доста вълнуващо да получите такава покана? Colliva: Получих обаждане от компанията Nublu, че някой иска да използва наша музика в новия филм на Брус Уилис. Аз веднага си помислих, че това е шега и то не много добра. Но получих официално писмено потвърждение 15 минути по-късно. WSJ:С кои други холивудски звезди бихте имали интерес да работите? Colliva: Куентин Тарантино. Всичко, което той прави – това е нашето „хляб и масло”. Аз наистина харесвам начина, по който той съчетава всички странности на артиста с ретро натрупванията. “Kill Bill” е идеалният пример за тази смес в стилистиката на B-филмите.
А и саундтраците му са изключително добри!
Calibro 35 пристигат само за един концерт в България по покана на Dingo Music и Stage51 – на живо в Пловдив на 21-ви Юни, Четвъртък @ Лятно кино Орфей. Билети за Calibro 35 ще можете да намерите на касата на лятно кино Орфей, Stage51 и по добре познатите локации в Пловдив. Можете да си запазите билет и през мейла на Dingo Music: dingomusicbg@gmail.com За актуални новини около концерта посетете facebook event-a: https://www.facebook.com/events/309479589135054/
Избрано Видео:
Rare Calibro 35 – музикален и филмов remake на сцената от Bullitt и прословутото преследване с коли, което в оригинал е близо 10 минути и във филма звукът е само от движението на самите коли!
“Il ritorno della banda” от втория албум:
“Eurocrime” – live on the radio:
Calibro 35 live:
Официалното видео към Uh-Ah-Brr от последния албум:
Новият албум на Dr. John e факт и носи заглавието “Locked Down”. Записът е продуциран от китариста на The Black Keys, Dan Auerbach, който – по подобие на Jack White – “открива” и продуцира хубавите неща на Америка. Българските фенове са гледали на живо един от продуктите на Auerbach – гаражните psych блусари от Radio Moscow, надяваме се сега да дойде ред и на легендата от New Orleans Dr. John!
Албумът е записан през есента на 2011-та в Nashville (дом също и на познайниците ни от Jeff The Brotherhood, както и на студиото на Jack White…). И докато The Black Keys издават все по-разочароващи албуми, тук можем да кажем само “браво!” на Dan Auerbach за продуцентската му работа, а и (сещате се, че е логично) за участието му като един от китаристите. Основната идея на Dan (по негови думи) за Locked Down е да вкара млади музиканти в бандата и да “убеди Dr. John да избяга чисто лирично от себе си и да говори по-скоро от името на Mac Rebennack – както е рожденото име на доктора…” Друга яка добавка е включването на гърлата в стил “big black mama” на четирите сестри от McCrary Sisters.
Вижте трейлър към изданието, включващ кадри от студийната атмосфера по време на записите и си помечтайте на воля в стил “позитивна работна среда и техническа изправност на уредите”:
По-долу е линкът от NPR на официалното видео към парчето “Revolution”, режисирано от Reid Long и снимано в продължение на 3 дни при подготовката и по време на концерта на Dr. John в Brooklyn Academy of Music, New York през отминалия април. Несъмнено това се превръща в едно от силните издания на годината – смес от класическа поп композиция в стил Джон Ленън и южняшки блус-рок с духови, органи и китари. Enjoy (отворете линка в нов прозорец и пуснете поне 20 пъти)!:
Блогът за музикални и вулгарни новини Feedback излиза от нета и отива на разходка до бар Грамофон, Пловдив за да сподели на живо с околните разни нотни вълнения. Започваме от по светло, за да има време всички да минат за по „Здрасти”. Share.
Billy Corgan от The Smashing Pumpkins коментира преди няколко дни, по време на феста SXSW, абсолютната неадекватност на музикалния бизнес в момента.
Той споделя интересна визия за това какво трябва да се случи при новите обстоятелства, наложени от технологиите, социалните медии, както и потвърждава твърдението, че дисковете умряха.
Според Corgan най-важното нещо, което бандите трябва да правят, е да заложат на качество и да не търсят бързи продажби и известност. Генералната идея, която засяга не само музика, но и всички изкуства, е създаването на цялостен продукт, който не цели просто да продава, но да обвърже емоционално хората, които искат да са част от света на артиста.
През април 1964 година BBC пускат своя втори канал BBC Two – като алтернатива на мейнстрийма на първия им канал тогава. Една от първите програми, която стартира по BBC Two, е Jazz 625.
Фокусът на Jazz 625 е насочен към живото излъчване на концерти от студиото, а името е игра на думи със стандарта на новата въведена ефирна честота 625 UHF, която постига по-добро качество на сигнала – за разлика от старата 405 VHF.
Благодарение на ентусиазма и работата на хората от BBC Two широката публика се докосва до изпълненията на артисти, които времето вече е превърнало в легенди. Ние пък само можем да благодарим на технологиите, които ни правят свидетели на едни от най-емблематичните моменти от онова време.
Thelonious Monk Live, 14 март, 1965 година. Квартетът е в състав:Thelonious Monk - piano, Charlie Rouse – tenor saxophone, Larry Gales – bass, Ben Riley – drums.
Oscar Peterson Trio Live, 1 октомври, 1964 година. Тук са само 25 минути от концерта, който продължава над час – стандарт в излъчванията на Jazz 625. Триото е в състав: Oscar Peterson – piano, Ray Brown – bass, Ed Thigpen – drums.
Bill Evans Trio Live, 19 март, 1965 година. Пълен запис на концерта от 1 час и 11 минути. Bill Evans – piano, Chuck Israel – bass, Larry Bunker – drums.
