концерт: Threesome – сърф-рокендрол тройката от нашите мечти

Threesome са от Белград, Сърбия и са може би най-добрата банда в стилистиката към момента в света. Експлозивна смес от сърф-поп от 60-те, гараж рокендрол, минимал психиделика, пънк и ню-уейв – цялото поднесено с много вкус, интелект и свобода. Формулата на щастието е изчистена до „Music we play is joy for three of us, so this sexy name suits it great.“ Очаква ни рокендрол от световна класа с Threesome на 19 и 20 декември, когато триото ще удари София и Пловдив.

Две EP-та и един албум – „Adriatica“ – през американския лейбъл Double Crown Records, три европейски турнета и едно в родилната люлка на сърфа, Калифорния. И за да е всичко ясно – няма нужда от много приказки, а от движение на инструментариума – люш-баш, бум-бам, напред-назад, нагоре-надолу – като големи океански вълни, които Ви докарват оргазъм рано или късно, със сигурността на мъдра дзен сентенция.

 

 

 

 

 

песни край лагерния огън: утопията на Minilogue

Шведите от Minilogue Sebastian Mullaert и Marcus Henriksson ни предоставят възможност да надникнем в техния утопичен свят на аналогово-дигитална, артистична и бизнес схема насред гората, в покрайнините на Malmo. Поредицата от видеа е направена като реклама за Ableton, но ние получаваме много повече от това: скандинавски дизайн и стандарт, разходки сред дивото, източни философии и йога практики, поглед към вътрешния мир… Полезното от практическа гледна точка е видеото с разясняване на техническите параметри и настройки на цялата звукова система. Помечтайте си.

Minilogue стартират през 1996 година, а името на дуото е акроним от понятията Minimal и Dialogue.  По това време Sebastian е с класическо образование и свири на орган, пиано и цигулка, а Marcus е с добра репутация като DJ в техно средите. От тогава до сега, въпреки че придобиват световна слава,  те продължават да живеят в Швеция, а това наистина е тяхното студио (в бунгалото не се вижда кухня или легло – затова не е ясно дали тези хора се хранят или спят въобще… или просто ходят на работа в офиса – насред гората).

Стилът, който групата развива в перфектна среда, е смес между минимал, техно, амбиент и семпли от майката природа – като цялото е насочено към типичната задимена, индустриална и нощна градска клубна култура…

Този утопичен свят за някои е реалност, за други мечта или сбор от комплекси. Така че – освен да си правите йогата редовно и да излизате по-често сред природата – не е ясно какво друго можете да направите, мили роби и стожери на  европейската мечта. Bene qui latuit, bene vixit.

поп новини: 50 заглавия от 2013-та спрямо Paris DJs

Френският лейбъл Paris DJs, който се изнесе от Париж на по-спокойно място в провинцията, пусна списък с 50 важни заглавия от 2013-та година. Както може да се очаква, тук влизат предимно издания от самия лейбъл и такива, които са стилистично близки до неговото портфолио от реге, афро-фънк, соул, афро-бийт…

В списъка влизат и познайниците ни от Calibro 35 с новия им албум Traditori Di Tutti, новата/стара звезда на американския соул Charles Bradley, който издаде дебютния си албум на 62 годишна възраст, и много други интересни заглавия.

Любителите на тази стилистика могат да чуят артистите от списъка тук, а това е 10-членната формация от Мелбърн (Австралия), специализирана в афро-фънк с уклон към синематичното, The Cactus Channel:

песни край лагерния огън: Nardwuar vs. Willis Earl Beal

Willis Earl Beal беше абсолютно неизвестен до преди 2 години, но американската индустрия се опита да го вкара в коловоз. С малко повече искреност и алкохол (все още легален по тамошните земи) Willis успява да плува в негов стил наоколо.

музикален бизнес и технологии: Hammond Organ – how do they did it

Потребителят zioguido качи преди 2 дни в тубата видео, което проследява поточната линия и подробности около производството на класическия Hammond Organ – с тон генератор от изцяло механичен вид. Видеото не е с добро качество, но съдържанието е важното и ни връща във времената на тежка индустриализация и масовото производство на инструмента, който все още е в употреба и е пример за звуково и инженерно постижение.

Едноименният изобретател на органа, Laurens Hammond, e притежател на 110 инженерни патента, а интерес представлява и Novachord – считан за един от първите полифонични синтезатори, в производство между 1939-та и 1942-ра година… За любознателните – историята на Laurens Hammond – книга, която никога не е била издавана печатно, а е само в онлайн вариант – можете да прочетете тук.

Над 1 час живо изпълнение от 1969 година и един от главните герои на орган-свиренето Jimmy Smith,  в трио с Eddie McFadden (китара) и Charlie Crosby (барабани). Концертът е в Париж, а повече инфо тук.

парче на деня: Don’t stop till It’s over от Synthjunk

Австралиецът Synthjunk скоростно разбуди духовете из мрежата с каченото вчера видео към парчето Don’t stop till It’s over.

Изцяло в синт-поп традицията, с чувство за хумор и романтично настроение парчето е и с препратки към завръщащия се в артистично полезрение big beat.

песни край лагерния огън: „Музика за Пляскане“ от Steve Reich в сцена от Point Blank

Интересен видео колаж, в който актрисата Angie Dickinson се опитва да пребие Lee Marvin в сцена от филма Point Blank (1967).

Цялото е на фона на минималистичната композиция на Steve Reich „Clapping Music“ от 1972 година.

Steve Reich e американски композитор и пионер на минимализма от средата на 60-те години. Clapping Music e в типичните за Reich похвати на shifting и phase relationship, чрез които се постига нужният ефект от наслагването на две еднакви ритмични фигури – в случая в размер 12/8.

Монтажът на клипа е дело на Peter van der Ham по идея на George Manak. А това е част от оригиналната сцена във филма и поглед върху дизайна на пода, който създава 3D илюзия:

концерт: Don Vito /De/ + Daikiri /Fr/ Live in Plovdiv

На 7 октомври в Пловдив ще забият Don Vito (Германия) и Daikiri (Франция). Двете групи са заедно на източноевропейско турне от 22 дати и представят новите си албуми, а в България концертът е само един. Събитието в лицекнижката тук.

Don Vito са трио (барабани, бас и китара) от Leipzig и определят композициите си като „hyper kinetic instrumental noise tohubohu“. 

„Тохобоху-то“ се състои от алуминиеви китари, изпържен бас и препускащи барабани. В обяснима лудост и насред бързо сменящи се теми изведнъж настъпва тишина, разкъсана от кратките викове на бандата – без микрофони – за да се върнем отново в истеричния хаос на триото, който с всяка изминала секунда придобива все по-голяма яснота и идейна подреденост. Неслучайно казват за тях, че те „свирят като деца в пясъчник, които боравят с мащабен звук и към цялото се отнасят с разбирането за музициране на джаз банда.“

Don Vito са познати на пловдивската публика от концерта им преди точно три години и любопитният факт със спирането на тока по време на живото изпълнение, което обаче не само не спря концерта, но превърна публиката и тъмнината в своеобразно продължение на „noise“-a, а за целта групата използваше целия наличен инвентар наоколо и много въображение. Незабравимо!

 Daikiri са дуо (барабани и бас) от Metz и по техни думи звучат като „sled dog samba“.

Кратки, точни и изчислени композиции, които обаче са пълни със „случки“. Суров бас звук, който моментално преминава през центрофугата на няколко ефекта едновременно и от чисто водеща риф линия се превръща в хармоничен анонс към цялото. Отгоре, с чувство за хумор и изцяло противоречащо на tracker-хипи-визията на басиста, пробиват вокали във висок pitch, които добавят нужната доза психиделика и интелигентно подминават първичния хардкор порив, като слагат на картата мелодична линия и нов глас.

Барабанистът не отстъпва в математиката и решава задачите бързо и точно, а цялото се превръща наистина в едно лудо пътуване с кучешка шейна, което на моменти може да Ви се стори като електронен концерт, но с динамиката и пунктуацията на жива банда.

Видео: актуални изпълнения на двете групи от 22 април 2013-та в Guerrilla Studios, Дъблин. Това и още много ще имате възможността да чуете на живо! със специфичния и ударен звук на бандите по време на концерта.

Подробности:

Don Vito в Bandcamp и лицекнижката

Daikiri в Bandcamp и лицекнижката

концерт: Repetitor в София и Пловдив на 5 и 6 Септември

Една от любимите ни банди последните години ще гостува в България за 2 концерта: в София на 5 септември и в Пловдив на 6 септември. Линкове към събитията: София, Пловдив.

Repetitor са банда на 8 години, с 2 албума зад гърба си и с безброй живи участия – на клубно и фестивално ниво. Триото от Белград с две дами в ритъм секцията (Милена – барабани и Ана-Мария – бас) и мъжката една трета Борис (китара и вокали) пътуват на рокендрол пътешествие без никакъв излишен багаж и заблуди. Овладяна динамика, пробивен звук и стегнати композиции в стилистиката на гаражния рок и пост пънк – всичко това прави Repetitor една от най-вълнуващите банди в световен аспект. И да – те пеят на сръбски.

Ако търсите сравнителен анализ, можете да откриете препратки към ранните Nirvana, Mudhoney, Sonic Youth, Black Sabbath… Новият албум от края на 2012-та, „Добре Дошли в Океана“ – изцяло в традицията на съвременната независима музика – е пуснат за свободно сваляне и безкрайно слушане онлайн – всичко това в bandcamp, линк в края на поста.

Тези, които следят постовете (тук и в лицекнижката), знаят, че отделяме често внимание на Repetitor и на други банди от Сърбия и така наречената „нова сръбска сцена“. Това не е случайно.  Балканите като цяло имат какво да кажат – по много причини и не на последно място, че тук се случиха и продължават да се случват преходи, войни, социални и политически кризи… и като добавим спукания балон на западния (разбирай „глобален“) агресивен капитализъм и фактът, че много хора попътуваха – всичко това води до избледняване на митологията и поява на личности, които имат какво да кажат. Силната сцена в Сърбия, Гърция, Турция продуцира качествен продукт, който е оценен не само на местно ниво, но и навсякъде по свободния свят. Българската сцена си я познаваме и за жалост тя не фигурира в този кръг на идеи и случки – причините са много, но това не е тема на този пост. Сравнението обаче е нужно и в това могат да се убедят всички, които чуят и видят бандата.

Дано този концерт, своеобразен отрязък от свобода, Ви надъха или поне Ви даде тема за размисъл, която да въздигне личността Ви. Защото всичко си започва от там. Като пускането (или „непускането“) на бюлетина…

За подробности:

Bandcamp

Facebook

Wikipedia

И не забравяйте: Оставка на правителството и нови избори.

музикален бизнес и технологии: Derrick May в интервю

 Един от пионерите на детройтското техно в откровено интервю (via Electronic Beats) за ситуацията на съвременната музика генерално и защо в момента има липса на качество за сметка на циркаджийското.